Съображения, които трябва да знаете за Пекин

Съображения, които трябва да знаете за Пекин

Съображения, които трябва да знаете за Пекин

Blog Article

Един от най-емоционалните и запомнящи се разкази на сладкодумния разказвач Елин Пелин.

- Коня го изтормозих максимално, че нямах представа дали ще ме чакаш толкова време, но на връщане ще се прибираме спокойно.

Всяка майка треперела при мисълта, че нейното чедо би се помамило от славата на велик подвиг. Момците мислели и въздишали.

Ти тръгни когато можеш и по-кротко насам, остави малко сили на коня, да погалопираш тук пред мен, искам да те гледам.

— Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога — рече подигравателно Благолажът.

Приключихме, гушнахме се, този път си поговорихме малко, тя се отвори леко:

Ноща тепърва почва, да видим до сутринта какво ще се случва.

— Не прави така, миличка! Съжали ме! Слушай! Само тая нива остана. Да орем, да я доорем, после почивка… До живот няма да те впрегна. Ще порасте твоята малка Галица и ще помага на Белчо. Пък ти цял ден ще си лежиш в обора и ще си преживяш. Децата ще ти носят водица с белия медник, всяка сутрин ще те чешат, ще ти давам кърмило… Ти ще се оправиш, ще оздравееш и ще заякнеш, нали, миличка?

“Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”

Бог обилно наспори тая година и не прати ни град ни скакалци, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и настрадани.

Той се емна леко и тихо, па полека-лека се засили и се залюля на мощни вълни над полето. Никола остави снопа и плесна ръце.

ВсичкиБългари в чужбинаПортрети на българи в чужбинаБългарски езикЛица от БългарияПосоки из България

Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна ??????? нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.

Със затаен дъх хората следели от поляната долу как те прескачат храсти и камънаци, как лазят по сипеите и с какво усилие търсят по измитите от дъждове канари опора за краката си, с каква нежност и внимание момъкът прикрепял другарката си и я водел към облаците.

Report this page